Постинг
09.04.2013 14:47 -
ЩО Е ТО КАЗАРМА И КОЛКО СМЕ?
Автор: bogorov
Категория: Други
Прочетен: 1335 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.08.2021 13:41
Прочетен: 1335 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 18.08.2021 13:41
Вече май минаха 20 години,от както я закриха и скоро няма да има кой да разкаже на евентуалните новобранци някога..............
КАЗАРМА:
1.Оградено място с постройки и двор за войскова част
2.Военна служба
Това казва българският тълковен речник.
Не казва: наборна, свърхсрочна, наемна, платена.......
Аз ще се спра на моята - наборна.
На портала,като влизахме/уж под строй/пишеше: "Добре дошли!", а от другата страна/като влезеш и се обърнеш/ "Дупе да ви е яко!"
Спирам с подробностите, защото ще стане цял роман. Ако някой се интересува да ме намери и ще му ги разкажа всичките/ако не съм ги забравил/. Тук ще се спра само на най-характерните за БНА/българска народна армия/ с изключение нa класифицираната информация/, такива,каквито съм ги видял и преживял.
Главната цел на обучението е да се извърши прехода /трансформацията,моделирането/ на младото неосъзнато жребче/дете,младеж,момък..../ към работен кон/ работник - най-меко казано.
1.Промиване на мозъка до ниво: послушно говедо.
Чрез: безсмислени команди и действия, вменяване на вина, физическо натоварване, безсъние, общи помещения за 100 души на 2 етажа, събуждане рано със сирена и бягане 10 км..........Недостатъчна храна/ старият набор взема част от нея/...."Срок за хранене 10 мин.Действай!", "Напусни столовата!". Което значи на бегом през тесния коридор и строй на плаца. Ако не си бягъл достатъчно бързо, следва: "Остави" и бегом се връщаш в столовата/50-100 души/. Така няколко пъти и храната ти се "стръсква", а някои започват да развиват язва на стомаха. След половин час почивка започва строева подготовка /машируване/........Тук отпадат 1-2 % от новобранците.
2.Следва клетва и служба по военния закон.Примерно даване "наряд" през ден. 24 часа продължава дежурството, като 2 ч. е постови, 2 ч. е подчаси и 2 ч. спи/ако може/. Понеже е през ден, а гонката е голяма, не може да се възстанови. Тогава дежурният старшина прави проверка и сваля затвора на карабината на заспалия постови. Следва дисцип/дисциплинарна рота/, нещо като концлагер с всичките извращения.....
Аз имам около 200 наряда.
3.Военна подготовка. Теоретичната част е сравнително добра, но практическата /някои не са стреляли с материалната част, а с оръжието си 5-10 патрона/. За специализирана физическа подготовка/бойни умения/не може да се говори. Безсмислената гонка е на първо място.Въпреки това, когато се наложи /нападения над войници в гориста местност/ и войниците искат патрони за преследване и защита, офицерите не дават, защото не са сигурни кой по кого ще стреля.....
Всъщност, цялото обучение се извършва от сержантския състав. Особено от наборния.
Когато пристигне новият набор, пиян и потрошил влака, водещият офицер, хванал се за главата, казва на новоизлюпените сержанти: "Това не са хора! Как ще ги оправите не знам......."И се започва едно "обучение", описано по-горе, с личния принос на всеки обучаващ. Взрив на цялата натрупана едногодишна отрицателна енергия..........
И най-интересното е, че само след 2-3 дни пияната тълпа започва да прилича на говеда......Останалото се повтаря......
4.Налага се и да се изпълнява "трудова повинност", макар и с бойно снаряжение. На
обекти се налага да се копаят канални изкопи с дълбочина 3 м. без укрепване.На такъв изкоп, неизпълнил заповедта да отработя половин норма, останах жив и спасих живота на още 10 войника от повереното ми отделение. Тук повярвах в Господ.........
Докато наблюдавах терена около изкопа, докато другите копаеха, някой ме накара да се обърна и да видя една пукнатина от 1 см. от едната страна на изкопа, по цялата му дължина 10 м., 1 м.ширина, как много бавно се отваря. Командвах всички да напуснат веднага изкопа.Веднага след тях стената се събори и десетки кубици камъни и пръст
щяха да ги погребат, ако се бях забавил с една секунда! Целият процес протече за 4-5 секунди. Те дори не осъзнаха, какво се беше случило.......
Вечерта отидох при строителния техник/волнонаемен/, казах му всичко, попитах го защо няма укрепване на изкопа, той ми отговори: "В армията има допустим процент жертви при изпълнение на войнския дълг".И се оттегли...........
5.Имаше и едни "фазани" - нито войници,нито сержанти, нито офицери. Така ги наричаха, заради цветнйте пагони - осукан трикольор на пагона. Те служеха в школа за запасни офицери. Това бяха синове на номенклатурата на БКП и завършилите висше образование. Първата година изучаваха теоретични воински дисциплини, а втората стажуваха в действащите части, обикновено като помощник взводни командири. Практическата работа се извършваше от сержантския състав. Уволняваха се с офицерско звание в цивилния живот, което нямаше нищо общо с кадровото.
6.Периодично офицерите се съкращаваха /подмладяване на състава/, като имаха привилегията да влизат във висше учебно заведение без конкурсни изпити. По-младите се възползваха, докато другите изпадаха в депресии.
7.Разформироваха се и бойни поделения, по най-различни причини и се вливаха в поделенията на Трудови войски - за почти каторжна работа. Казвам "почти", защото
нямаше лишаване от храна - при неизпълнение на дневната норма, храната на войника се доставяше на обекта. Обикновено това се случваше на по-млади и слаби
наборници, които, въпреки положените усилия не можеха да се справят и се е налагало аз, като командир на отделение да им помагам . Например при разбиване на скали с кирка...
Тук имаше и произшествия от вида: проверка на постови от дежурния офицер, без началника на караула, при което постовият, съгласно устава, произвежда изстрел.
Разяреният офицер иска рапорт от началника на караула за дисцип. Някои пишеха, аз не - независимо от заплахите.....
По това време, униформата на трудовите офицери беше с петлици за звание, а не с пагони. Ние бяхме с пагони и не им отдавахме чест /козируване/.Те побесняваха, но само заплашваха. Скоро и на тях сложиха пагони.......до закриването им.
Освен млади и слаби, имаше и рецидивисти, които дослужваха по различни причини.
Няколко месеца преди да положа конкурсен изпит за ВУЗ, командирът на ротата ме извика и постави дилемата:"или вземаш в отделението трима рецидивисти /по принцип неупрвляеми/, или няма отпуск за изпити". Нямах избор - приех и се явих на изпити, които взех......
След всичко това, противно на логиката, излязох от казармата силно мотивиран за живот и предизвикателства, които реализирах в най-трудния ВУЗ - МЕИ София .........
От тази гледна точка не мога да преценя колко печелят и губят сега 17-18 годишните....
Най-вероятно, истината е по-средата: необходима е военна служба главно за обяздване на жребчето - най много 3 месеца. И да се научи да се защитава, стреля и убива, когато трябва....
Иначе, разбира се, че става дума за казармата от 60-те години на ХХ век. Сега сме на
горната граница на средностатистическата мъжка преживяемост и бавно и полека преминаваме в V-то измерение.....Дано е по-добро................
Предполагам, че службата на сегашните реинджъри е съвсем различна, с друга мотивация, подготовка и обезпечение. Особено в рамките на НАТО........
Да са живи, здрави и с МНОГО КЪСМЕТ!
КАЗАРМА:
1.Оградено място с постройки и двор за войскова част
2.Военна служба
Това казва българският тълковен речник.
Не казва: наборна, свърхсрочна, наемна, платена.......
Аз ще се спра на моята - наборна.
На портала,като влизахме/уж под строй/пишеше: "Добре дошли!", а от другата страна/като влезеш и се обърнеш/ "Дупе да ви е яко!"
Спирам с подробностите, защото ще стане цял роман. Ако някой се интересува да ме намери и ще му ги разкажа всичките/ако не съм ги забравил/. Тук ще се спра само на най-характерните за БНА/българска народна армия/ с изключение нa класифицираната информация/, такива,каквито съм ги видял и преживял.
Главната цел на обучението е да се извърши прехода /трансформацията,моделирането/ на младото неосъзнато жребче/дете,младеж,момък..../ към работен кон/ работник - най-меко казано.
1.Промиване на мозъка до ниво: послушно говедо.
Чрез: безсмислени команди и действия, вменяване на вина, физическо натоварване, безсъние, общи помещения за 100 души на 2 етажа, събуждане рано със сирена и бягане 10 км..........Недостатъчна храна/ старият набор взема част от нея/...."Срок за хранене 10 мин.Действай!", "Напусни столовата!". Което значи на бегом през тесния коридор и строй на плаца. Ако не си бягъл достатъчно бързо, следва: "Остави" и бегом се връщаш в столовата/50-100 души/. Така няколко пъти и храната ти се "стръсква", а някои започват да развиват язва на стомаха. След половин час почивка започва строева подготовка /машируване/........Тук отпадат 1-2 % от новобранците.
2.Следва клетва и служба по военния закон.Примерно даване "наряд" през ден. 24 часа продължава дежурството, като 2 ч. е постови, 2 ч. е подчаси и 2 ч. спи/ако може/. Понеже е през ден, а гонката е голяма, не може да се възстанови. Тогава дежурният старшина прави проверка и сваля затвора на карабината на заспалия постови. Следва дисцип/дисциплинарна рота/, нещо като концлагер с всичките извращения.....
Аз имам около 200 наряда.
3.Военна подготовка. Теоретичната част е сравнително добра, но практическата /някои не са стреляли с материалната част, а с оръжието си 5-10 патрона/. За специализирана физическа подготовка/бойни умения/не може да се говори. Безсмислената гонка е на първо място.Въпреки това, когато се наложи /нападения над войници в гориста местност/ и войниците искат патрони за преследване и защита, офицерите не дават, защото не са сигурни кой по кого ще стреля.....
Всъщност, цялото обучение се извършва от сержантския състав. Особено от наборния.
Когато пристигне новият набор, пиян и потрошил влака, водещият офицер, хванал се за главата, казва на новоизлюпените сержанти: "Това не са хора! Как ще ги оправите не знам......."И се започва едно "обучение", описано по-горе, с личния принос на всеки обучаващ. Взрив на цялата натрупана едногодишна отрицателна енергия..........
И най-интересното е, че само след 2-3 дни пияната тълпа започва да прилича на говеда......Останалото се повтаря......
4.Налага се и да се изпълнява "трудова повинност", макар и с бойно снаряжение. На
обекти се налага да се копаят канални изкопи с дълбочина 3 м. без укрепване.На такъв изкоп, неизпълнил заповедта да отработя половин норма, останах жив и спасих живота на още 10 войника от повереното ми отделение. Тук повярвах в Господ.........
Докато наблюдавах терена около изкопа, докато другите копаеха, някой ме накара да се обърна и да видя една пукнатина от 1 см. от едната страна на изкопа, по цялата му дължина 10 м., 1 м.ширина, как много бавно се отваря. Командвах всички да напуснат веднага изкопа.Веднага след тях стената се събори и десетки кубици камъни и пръст
щяха да ги погребат, ако се бях забавил с една секунда! Целият процес протече за 4-5 секунди. Те дори не осъзнаха, какво се беше случило.......
Вечерта отидох при строителния техник/волнонаемен/, казах му всичко, попитах го защо няма укрепване на изкопа, той ми отговори: "В армията има допустим процент жертви при изпълнение на войнския дълг".И се оттегли...........
5.Имаше и едни "фазани" - нито войници,нито сержанти, нито офицери. Така ги наричаха, заради цветнйте пагони - осукан трикольор на пагона. Те служеха в школа за запасни офицери. Това бяха синове на номенклатурата на БКП и завършилите висше образование. Първата година изучаваха теоретични воински дисциплини, а втората стажуваха в действащите части, обикновено като помощник взводни командири. Практическата работа се извършваше от сержантския състав. Уволняваха се с офицерско звание в цивилния живот, което нямаше нищо общо с кадровото.
6.Периодично офицерите се съкращаваха /подмладяване на състава/, като имаха привилегията да влизат във висше учебно заведение без конкурсни изпити. По-младите се възползваха, докато другите изпадаха в депресии.
7.Разформироваха се и бойни поделения, по най-различни причини и се вливаха в поделенията на Трудови войски - за почти каторжна работа. Казвам "почти", защото
нямаше лишаване от храна - при неизпълнение на дневната норма, храната на войника се доставяше на обекта. Обикновено това се случваше на по-млади и слаби
наборници, които, въпреки положените усилия не можеха да се справят и се е налагало аз, като командир на отделение да им помагам . Например при разбиване на скали с кирка...
Тук имаше и произшествия от вида: проверка на постови от дежурния офицер, без началника на караула, при което постовият, съгласно устава, произвежда изстрел.
Разяреният офицер иска рапорт от началника на караула за дисцип. Някои пишеха, аз не - независимо от заплахите.....
По това време, униформата на трудовите офицери беше с петлици за звание, а не с пагони. Ние бяхме с пагони и не им отдавахме чест /козируване/.Те побесняваха, но само заплашваха. Скоро и на тях сложиха пагони.......до закриването им.
Освен млади и слаби, имаше и рецидивисти, които дослужваха по различни причини.
Няколко месеца преди да положа конкурсен изпит за ВУЗ, командирът на ротата ме извика и постави дилемата:"или вземаш в отделението трима рецидивисти /по принцип неупрвляеми/, или няма отпуск за изпити". Нямах избор - приех и се явих на изпити, които взех......
След всичко това, противно на логиката, излязох от казармата силно мотивиран за живот и предизвикателства, които реализирах в най-трудния ВУЗ - МЕИ София .........
От тази гледна точка не мога да преценя колко печелят и губят сега 17-18 годишните....
Най-вероятно, истината е по-средата: необходима е военна служба главно за обяздване на жребчето - най много 3 месеца. И да се научи да се защитава, стреля и убива, когато трябва....
Иначе, разбира се, че става дума за казармата от 60-те години на ХХ век. Сега сме на
горната граница на средностатистическата мъжка преживяемост и бавно и полека преминаваме в V-то измерение.....Дано е по-добро................
Предполагам, че службата на сегашните реинджъри е съвсем различна, с друга мотивация, подготовка и обезпечение. Особено в рамките на НАТО........
Да са живи, здрави и с МНОГО КЪСМЕТ!
Няма коментари
